Емил Хансен

Емил произхожда от бедно и ексцентрично семейство. Докато е млад, той опитва почти всичко, за да си изкарва прехраната – от театрални представления и живопис до кариера в изкуството и преподаване. Пише и разкази, но въпреки това трудно свързва двата края. В един момент е толкова беден и отчаян, че обмисля да се включи в армията на Гарибалди в Италия.

За негов късмет и за късмет на всички любители на бирата по света, Хансен получил добре платена работа като учител. Най-накрая той можел да печели достатъчно пари, за да подкрепи обучението си и дори получил златен медал от Университета в Копенхаген за изследването си на датските гъби. Това е било кратко проучване на генетичния път от гъбички към дрожди. Скоро той започва работа в Carlsberg като изследовател на „организмите в бирата“.

През 1883 г. Емил обявява своята система от чисти дрождеви култури. Той установява, че „лошата бира“ е не само резултат от бактериална инфекция, както предполага френският биолог Луи Пастьор, но и замърсяване с диви дрожди. Дотогава пивоварите използват повторно бира от предишни ферментации. Изолирането на дрожди означава, че те могат да използват „пресни“ чисти дрожди всеки път, значително подобрявайки процеса на приготвяне и вкусовата консистенция. След това работи за изолиране на една клетка от добри дрожди и я размножава в чиста култура. Новият „дрожд Carlsberg н.1“ е използван за пръв път и с голям успех в производствен мащаб през ноември 1883 г.

През 1902 г. Хансен отбелязва 25 години работа в Carlsberg и е награден със златен медал от Карл Якобсен. Наградата го отличава като един от най-влиятелните основоположници на науката за ферментацията.